За филма

Първият български документален филм в 3D ще ви направи свидетели на един от най-българските обичаи – нестинарството, идващо от малкото село Българи, разположено в Странджа планина. Филм за тайнство, разпънато между свещено и езическо, запазено през вековете.

nestinarstvoАвтентичните нестинари играят своя танц в жаравата само един път в годината, вечерта на 3-ти юни (Св. Константин и Елена по стар стил). Затова изживяването на този филм в 3D го прави още по-уникален. Ще имате възможността да сте там 365 дни в годината. „Стъпки в огъня – 3D“ ще изненада зрителите освен със своята триизмерна преспектива, така и с интересното сътрудничество на българския режисьор Андрей Хадживасилев и американката документалист Melody Gilbert.

Важно е да се знае, че нестинарството е много повече от „танц” в огъня. Това е двудневен ритуал, изпълнен с множество обреди от сутрин до вечер, за които повечето хора не знаят. От лентата на режисьорите Андрей Хадживасилев и Мелъди Гилбърт ще може да научите още за най-видната нестинарка – баба Злата, за хората и нравите в малкото село Българи, сгушено в полите на Странджа планина.

Филмът е реализиран изцяло от екипа на филмово студио „Ривайв Вижън“ , с любезното съдействие и подкрепа на Община Царево и TechnoRental BG.

За повече информация и предстоящи прожекции следете секция Новини.

Селекции и участия на филмови фестивали:

  • Sofia International Film Festival – Bulgaria 2015
  • International Festival of Ethnographic Film Sofia – Bulgaria 2015
  • International Festival of Ethnological Films Belgrade – Serbia 2015
  • International Mountain Film Festival Bansko – Bulgaria 2015
  • Gold Riton, Plovdiv – Bulgaria 2015
  • International 3D Film Festival – 3D Stereo MEDIA – Belgium 2015
  • VIII Film Festival of Bulgarian cinema in Prague – Czech Republic 2016
  • XIV Kiev International Documentary Film Festival – Ukraine 2016

Също така са реализирани специални съвместни прожекции с Българските културни институти (BCI) във Варшава, Будапеща и Прага.

Нестинарство

Баба Злата„Дойде ли мъката – прималее ми, изтръпнат ръцете, ногите, като дърво стават. Сърцето не мога да угадя какво прави. Обикалям около огъня, виждам го силен  и не влизам. Щом дойде достатъчно сила тогава влизам – нито боли, нито пари. Тогава огънят изглежда като напръскан, като полян с вода, като златен.“ – така е думала най-видната нестинарка баба Злата през 60-те години на миналия век.

Ритуалът се свързва с почитта към светците Константин и Елена, чиято кулминация е танц върху огъня, транс и молитви за здраве и благоденствие. Свидетелство на стара традиция и уникална обредност, нестинарството е запазило своята самобитност единствено в село Българи, Община Царево. Почита се всяка година на 3 и 4 юни, когато се чества паметта на равноапостолите.

В този енигматичен обряд, освен нестинарите участват свещеник, епитроп, епитропки, икононосци и музиканти. Винаги седмица преди големия ден  се почистват „аязмите” на светците. На 3 юни  с камбанен звън и литургия се освещават иконите в църквата и се отнасят в конака, за да бъдат „облечени“ от епитропките. Този мистичен обряд продължава с посещение на „аязмата” на Св. Константин от множество водено от епитропа, следван от музикантите и  икононосците. Там  иконите се прикадяват и „измиват“ от епитропа, след което се оставят на специално одърче. След водосвета шествието  се връща в конака, където е посрещано от нестинарите, а иконите се оставят до вечерта да си „починат”.

Един от най-важните елементи на празника несъмнено е ритуалният огън. За подготовката му са необходими  най–малко 4-5 кубика дъбови дървета. Жаравата, в която се извършва обредният танц се разстила по строго определен начин – първо като кръст, след това като звезда и накрая във формата на кръг с диаметър 3м. и дебелина 10см. Самата игра в огъня е предшествана от взимане на иконите от конака и обикаляне три пъти на църквата и огъня. Под съпровод на гайда и тъпан нестинарите влизат в жаравата. Този особен танц в транс продължава около 15 минути, след което те се прекръстват и излизат. Ритуалът завършва с характерното нестинарско хоро. На следващия ден  се посещава „аязмата” на Св. Елена. Вечерта иконите се връщат в църквата, където се оставят до следващата година.

В края на септември 2009 година по време на 4-та редовна сесия на Междуправителствения комитет на „ЮНЕСКО“, нестинарството е вписано в представителния списък на „ЮНЕСКО“ с нематериално културно наследство на човечеството.

село Българи

село БългариНамира се на 17 км от гр. Царево, на 300 м н.в. Разположено върху плоския гръб на планинско било, заобиколено от дълбоки долини, от селото се открива прекрасна гледка към заоблени хребети на  Странджа планина. На изток от с. Българи е най-старият български резерват “Силкосия”, а на 7 км. североизточно се намира защитената местност “Марина река”.

За първи път с. Българи е споменато в документ от 1454 година, което доказва, че е едно от най-старите странджански села, вероятно основано още по времето на Първото българско царство. Според историците, жителите му са преки наследници на пра-български войници, заселени от първите ханове за охрана на южната ни граница.

Църквата „Св. Св. Константин и Елена“ се намира в центъра на селото. Каменната църква е строена през втората половина на ХІХ век. През 1903 г. по време на Илинденско-Преображенското въстание е опожарена заедно с цялото село. Възстановена е през 1910 г. като паметник на културата.